През 1996 г. Жак Вилньов извърши сензационна маневра за изпреварване на Михаел Шумахер от външната страна на Ещорил – как опитът от IndyCar му помогна
Жак Вилньов дава подробна информация за една от най-известните маневри за изпреварване в историята на Формула 1. По време на Гран при на Португалия през 1996 г. в Ещорил канадецът изненадва Михаел Шумахер от външната страна на последния завой – майсторски ход, който Вилньов старателно е планирал и който вероятно щеше да се превърне в най-легендарния момент досега, ако не беше финалът на Херес през 1997 г.
Пловдивският пилот на Williams използва опита си от времето, прекарано в сериите IndyCar. Завоят преди старт-финалната права му напомни за овал като Назарет Спидуей заради лекия си наклон. „В сериите IndyCar там се изпреварва от външната страна заради наклона“, обяснява Вилньов в подкаста F1 Beyond The Grid.
Той е обявил плана на отбора си още през зимата, но е бил посрещнат скептично от инженера си Джок Клиър: „Той каза: “Кажи ни на коя обиколка, за да можем да дойдем с лъжицата да съберем отломките“. Това беше допълнителният удар, от който имах нужда.“
Моментът на изненадата
Решението беше взето, когато двамата пилоти се сблъскаха с един закъсал автомобил. „Майкъл намали малко скоростта, за да си осигури място. Това беше моят момент“, каза Вилньов. Докато Шумахер заобикаляше, канадецът продължи да държи крака си на газта и изпревари Ferrari-то от външната страна.
„Помислих си: просто ще карам от външната страна и ще го изненадам. И това беше единственият начин да изпревариш Михаел: като го изненадаш.“
Дълго време съществуваше само бордовата перспектива на сцената, която едва улавяше мащаба на маневрата. Според Вилньов едва години по-късно се появяват външни снимки, които представят момента в правилната светлина.
Психологията зад дуела
За него това е шансът да направи разликата: „Исках да правя неща, които знаех, че другите няма да направят. Това съм го взел от ски спорта – аз скачам от тази скала, а ти не го правиш.“
Фактът, че тази маневра успява срещу Шумахер от всички хора, е от особено значение за Вилньов. Той рано осъзна, че битката с германеца изисква различен подход от този на останалите пилоти. „Той знаеше, че на мен не ми пука. Нито се впечатлявах, нито се страхувах от него – а той не беше свикнал с това“, анализира в ретроспекция световният шампион за 1997 г.
Въпреки интензивните дуели на пистата, на четири очи между двамата изключителни пилоти почти нямаше контакт. Вилньов отдава това и на специалното съзвездие от фенове в Италия, където името му все още има огромна тежест заради историята на баща му Жил Вилньов с Ferrari.
„В Италия имаше фенове, които подкрепяха него и Ферари, и фенове, които също подкрепяха мен, и това малко наклони везните“, казва той за това съзвездие.