Днес преди 62 години автобусният шофьор от Регенсбург Ханс Хубер почти отне първия голям триумф на боксовата легенда Джо Фрейзър – и с олимпийската си приказка предизвика екстаз сред феновете в родината си.
Ако Ханс Хубер беше знаел за палеца на Джо Фрейзър, може би всичко щеше да се развие по друг начин.
Това беше най-големият мач в живота на баварския аматьорски боксьор – и в ретроспекция той стана още по-голям благодарение на статута на икона, който опонентът му придоби по-късно. И не липсваше много, за да стане легендата на Ханс Хубер от Венценбах край Регенсбург още малко по-голяма в олимпийския финал в Токио.
Ханс Хубер се изправи срещу Джо Фрейзър на Олимпиадата
Днес се навършват 62 години от онзи 23 октомври 1964 г. – великият ден на един германски спортист, чиято история и преди това беше необикновена.
Роден на 1 януари 1934 г., Хубер водеше скромен живот, който по съдбовен начин го изведе на олимпийската сцена: Първоначално Хубер беше чирак-пекар и млад футболен вратар в местния клуб „SV Венценбах“, а преквалификацията му за автобусен шофьор му проправи пътя към бойните спортове по-скоро случайно.
Инструкторът по шофиране на Хубер препоръча на този гигант с ръст 1,92 метра да опита късмета си като борец в клуба „Regensburger Turnerschaft e.V.“. Хубер се справи много успешно, като през 1958 и 1960 г. стана вицешампион на Германия в тежка категория – победен и в двата случая само от легендата Вилфрид Дитрих, митичния „Кран от Шиферщат“.
Осъзнаването, че Дитрих е непреодолима пречка, подтикна Хубер да премине към бокса, където през 1963 г. достигна четвъртфиналите на Европейското първенство, а година по-късно спечели германското първенство и се класира за Олимпиадата.
Десетки хиляди хора пред радиоприемниците
Хубер отлетя за японската столица без големи очаквания, но в турнира в тежка категория изненада както себе си, така и боксовата общественост с победи над пакистанеца Абдул Рехман и италианеца Джузепе Рос.
Особено в родния му регион се разрази вълна от еуфория около германската боксова приказка, като десетки хиляди хора следяха финалния мач по радиото от 15:30 ч. германско време.
Съперникът на Хубер беше 20-годишен американец, който всъщност изобщо не се беше класирал за Олимпиадата, но беше номиниран в последния момент след контузия на сънародника си и спаринг-партньор Бустър Матис: Джоузеф Уилям „Джо“ Фрейзър – с десет сантиметра по-нисък от Хубер, но още от рано formidabilen allrounder с опасен ляв хук – на пръв поглед.
Фрейзър влезе в мача с неравенство
Това, което Хубер не подозираше: Фрейзър си беше счупил палеца в полуфинала срещу състезателя от СССР Вадим Емелянов, което на практика неутрализираше най-силното му оръжие.
Дуелът между Хубер и Фрейзър продължи до края, двама съдии дадоха предимство на Хубер, а трима – на Фрейзър. Боксовите експерти се чудеха още години по-късно какво би се случило, ако Хубер беше се възползвал по-офанзивно от неравностойното положение на Фрейзър: „Ако беше знаел колко силна болка изпитваше Фрейзър при всеки ляв хук, Хубер може би нямаше да го избягва толкова предпазливо и решението на съдиите можеше спокойно да бъде друго“, пише „Ню Йорк Таймс“ през 1970 г.
След олимпийската си победа Фрейзър стана професионалист, световен шампион и голям съперник на иконата Мохамед Али. Ханс Хубер изчезна от светлината на прожекторите – по собствено желание.
Хубер харесваше Фрейзър повече от Али
Сребърният герой от Токио реши да не се занимава с професионална кариера; на 30 години се чувстваше твърде стар и вече не искаше да поема усилията, които го очакваха.
На Хубер му беше достатъчно великото представяне в Токио, от което се чувстваше богато възнаграден, въпреки първоначалното разочарование от пропуснатото злато. Хубер получи поздравителни телеграми от федералния канцлер Конрад Аденауер и лидера на опозицията Вили Брандт. При завръщането си в Регенсбург 50 000 души го посрещнаха на гарата. „Това вече ме компенсира“, цитира вестник „Мителбайерише Цайтунг“ от едно късно интервю с Хубер.
Хубер цени „Смокин‘ Джо“, починал през 2011 г., и като човек: „Джо винаги е бил наистина симпатичен човек. Никога не се е държал като голям самохвалко“, каза той в интервю за „BZ“. По отношение на големия си съперник Али обаче Хубер критикуваше, че той понякога е осмивал противниците си („Един велик спортист не прави така“).
Ханс Хубер, човекът, който почти отне първия голям триумф на великия Джо Фрейзър, почина на 12 януари 2024 г., малко след 90-ия си рожден ден.