На 19 юни 1936 г. германската боксова легенда Макс Шмелинг шокира американската звезда Джо Луис – за радост на Адолф Хитлер. От политически взривоопасната съперничество се роди вдъхновяващо приятелство.
Това беше една от най-големите сензации в историята на бокса. И началото на една толкова специална, колкото и исторически забележителна приятелство, което продължи до смъртта им. На 19 юни 1936 г. – преди 89 години – германската боксова легенда Макс Шмелинг се срещна в Ню Йорк с американския боксьор Джо Луис, считан за непобедим.
Това беше изключително напрегната съперничество, политически натоварено от завземането на властта от Адолф Хитлер и националсоциалистите в родината на Шмелинг. В навечерието на Втората световна война мачът беше превърнат в дуел между системи – между тоталитарна диктатура и свободна демокрация. В действителност обаче конфигурацията беше много по-сложна.
Макс Шмелинг изглеждаше в упадък преди първия мач през 1936 г.
Шмелинг гледаше на нацисткия режим с дистанция, а Луис, почитан от афроамериканската общност, беше и символна фигура на раздвояването в епоха, в която в много части на страната все още важеше расовата сегрегация – и дори възторжените репортажи за Луис често имаха расистки подтекст. Прякорът му „The Brown Bomber“ („Кафявият бомбардировач“) е само едно от многото прозвища, които днес са табу.
От спортна гледна точка мачът изглеждаше ясен: 22-годишният Луис беше на път към върха, а Шмелинг изглеждаше в упадък след загубата на световната титла, спечелена през 1930 г. от Джак Шарки. 42 000 зрители в бейзболния стадион на Ню Йорк Янкис искаха да видят 31-годишния Шмелинг да загуби от Луис, но нещата се развиха по друг начин.
Шмелинг откри слабото място на Луис – и го обяви
Докато Луис подходи към подготовката за мача доста небрежно и си отдели време да се научи да играе голф, Шмелинг беше добре подготвен: той беше открил слабо място у Луис – което дори обяви публично. Малко кой го взе на сериозно. Мнозина помислиха, че това са просто приказки, за да привлече вниманието.
Шелинг обаче наистина знаеше какво прави: Луис винаги оставяше лявата си ръка да виси след удар – Шелинг видя възможност за ефективни контраудари. Изненаданият Луис не знаеше как да отговори на тактиката на Шелинг и в дванадесетия рунд беше нокаутиран от два удара в тялото и брадичката. Луис трябваше да признае, че е подценил противника си.
Шмелинг на разстояние от нацисткия режим
Триумфът на Шмелинг, който се вписваше идеално в расистката картина на света на нацистката пропаганда, беше съответно експлоатиран. „Това беше германска победа“, заяви злият министър на пропагандата Йозеф Гьобелс, а берлинският вестник „Lokalanzeiger“ написа на първа страница: „Фюрерът поздравява Шмелинг“. Самият Адолф Хитлер изпрати цветя на съпругата на Шмелинг.
Добрата репутация на Шмелинг се запази и в следвоенния период, защото той прие присвояването на славата си сравнително сдържано. Шмелинг благодари на народа и на фюрера, но не позволи нещата да стигнат по-далеч от това: не се присъедини към НСДАП, запази своя еврейски мениджър Джо Джейкъбс и дори отказа почести от Хитлер. „Аз съм боксьор, не политик“, беше една от най-известните му фрази. И в неговия случай това дистанциране не беше празна фраза.
Както се разбра по-късно, Шмелинг дори оказа активна помощ на жертви на хитлеровия режим: през 1938 г., по време на ноемврийските погроми, той скри двама еврейски тийнейджъри в хотелската си стая и им помогна да избягат. Това стана известно едва през 1989 г., когато спасените братя се изказаха в САЩ.
Джо Луис не се забавя с реванша през 1938 г.
Забележително е, че не Шмелинг, а загубилият Луис се изправи срещу световния шампион Джеймс Дж. Брадок – след като го детронира, реваншът срещу Шмелинг стана приоритет за младия шампион.
Световната титла между Шмелинг и Луис се оспорва на 22 юни 1938 г., отново на стадион „Янки“, и привлича още по-голямо внимание: сред 70 000 фенове са и холивудските суперзвезди Кларк Гейбъл, Гари Купър, Грегори Пек и Дъглас Феърбанкс.
Този път Шмелинг нямаше шанс, Луис вече беше зрял световна класа атлет, който спечели с нокаут само за две минути. Шмелинг успя да нанесе само два удара. Никой не би могъл да победи баща му този ден, каза по-късно Шмелинг на сина на Луис.
Колкото и напрегнат беше двубоят им, толкова забележителни бяха личните отношения, които се създадоха между Шмелинг и Луис: двамата останаха в контакт след като се видяха отново след Втората световна война. Шмелинг помогна на Луис, когато той преживя тежка криза след края на кариерата си и изпадна в голяма финансова нужда.
Приятелството им продължи до смъртта на Луис на 12 април 1981 г. Шмелинг, който почина на 99-годишна възраст през 2005 г., беше сред носачите на ковчега.
