Неправомерно осъденият боксьор Рубин „Ураган“ Картър се превърна в попкултурна икона благодарение на Боб Дилън и Дензъл Уошингтън. Въпросът дали е бил невинен, е много спорен и днес.
Тук идва историята на Урагана
Човекът, когото властите обвиниха…“
Стиховете на Боб Дилън са почти 50-годишни, но те продължават да въздействат и днес. Не само в музикално отношение. Рубин Картър – боксьорът, за когото се пее класическата песен „Ураган“ – все още се помни.
Боб Дилън изиграва решаваща роля, както и Мохамед Али, без да споменаваме холивудската звезда Дензъл Уошингтън, който през 1999 г. изиграва Картър във филмовата версия на неговия изпълнен със събития живот, като си спечелва номинация за „Оскар“.
Картър излежава близо 20 години в затвора по подозрение, че е замесен в тройно убийство в бар в Ню Джърси.
„Ураганът“, който днес щеше да навърши 85 години, е освободен през 1985 г., тъй като федерален съд стига до заключението, че Картър е бил жертва на „расово“ мотивирано преследване. Картър, който почина през 2014 г., се превърна в символична фигура в борбата срещу расизма и несправедливостта, в национален и световноизвестен мит.
Това, което често остава на заден план при разказването на този мит, обаче, е, че върху историята на Картър има сенки – и дали той всъщност е бил невинен, е далеч по-малко ясно, отколкото се вижда в песента и филма. „
„Ураганът“ Картър има дълго криминално минало
Картър, роден на 5 май 1937 г. в Клифтън, близо до Ню Йорк, е имал многобройни проблеми със закона преди професионалната си кариера, която започва през 1961 г.
Картър, който е израснал в трудни условия с шестима братя и сестри, е изпратен в център за задържане на непълнолетни още на 11-годишна възраст, след като е намушкал с нож мъж, за когото се твърди, че го е тормозил сексуално.
Той избягва от институцията, присъединява се към американската армия, където е разположен в Западна Германия, и е уволнен позорно през 1956 г. след четири обвинения пред военен съд. След като се завръща у дома, излежава две присъди затвор за грабеж.
„Ние се разхождахме с оръжията си така естествено, както другите прибираха портфейлите си. Излязохме на улицата и започнахме да се бием – срещу всичко и всички. Застрелвахме хора“ – така самият Картър перифразира криминалната си история във вестникарски портрет, публикуван през 1964 г.
Големи победи над бивши световни шампиони по бокс
На боксовия ринг Картър успява да привлече вниманието и по други начини: В края на 1963 г. той изненадва експертите с победа с нокаут над бившия световен шампион Емил Грифит, а друга голяма победа постига срещу Джими Елис – бъдещ световен шампион в тежка категория, който след това е детрониран от Джо Фрейзър през 1970 г.
През 1964 г. Картър предизвиква световния шампион Джоуи Джардело, но губи по точки. В 40 професионални двубоя Картър завършва с 27 победи (12 загуби, едно равенство).
Но по-известни от спортните му постижения са събитията девет дни след последния му двубой срещу аржентинеца Хуан Карлос Риверо.
Трима загинали след нападение в бар в Ню Джърси
В нощта на 17 юни 1966 г. двама въоръжени мъже откриват огън в заведение за барбекю в град Патерсън. Две от жертвите на нападението – барманът Джеймс Оливър и посетителят Фред Науйокс – умират на място, а Хейзъл Танис, приятелка на Оливър, умира от раните си месец по-късно.
Картър и Джон Артис, заподозрени като съучастници, са спрени от полицията малко след това и в крайна сметка са арестувани и обвинени. Няколко очевидци твърдят, че са разпознали двамата, сред които и дребен престъпник, който бил нащрек за обир на универсален магазин, който се случил наблизо – и използвал убийството, за да изпразни касата на бара.
Картър и Артис в крайна сметка са осъдени от съдебно жури – всички съдебни заседатели са бели – и са осъдени на доживотен затвор. Предполагаемият мотив е произволно „расово отмъщение“, защото в същия ден афроамериканският барман Лерой Холоуей е бил застрелян в района от бял извършител.
Свобода след почти две десетилетия
Процесът на разследване е съпътстван от различни странности и накрая е възобновен за първи път през 1974 г., когато двамата основни свидетели на обвинението се отказват от показанията си, че са разпознали Картър и Артис.
В този момент започва мащабна кампания в полза на Картър, песента на Дилън, а също и публичното участие на иконата Мохамед Али издигат случая на Картър в общественото съзнание – въпреки това вторият съдебен процес също завършва с осъдителна присъда, този път не и от „изцяло бяло жури“.
Едва през 1985 г. юридическият трилър приключва: федерален съдия в Ню Джърси постановява, че производството срещу Картър се е характеризирало с „расизъм вместо рационалност, затъмнение вместо просветление“. Картър беше освободен, а прокуратурата не започна нов съдебен процес.
Близките на жертвата остават убедени във вината на Картър
Дали Картър наистина е невинен, не е доказано, но осъдителната отменителна присъда се отнася до многобройните явни процедурни грешки и правни нарушения в обвинението.
Различни оцелели жертви все пак остават убедени във вината на Картър и реагират толкова гневно на отстраняването му, колкото и на филма от 1999 г., в който историята му е преувеличена и допълнена с много измислени детайли.
„Направиха герой от хладнокръвен убиец“, протестира Барбара Бърнс, дъщеря на убитата Хейзъл Танис, срещу холивудската версия на случая „Картър“.
Рубин Картър умира от рак на простатата през 2014 г.
По-скоро забравен днес е и един епизод, който през 1976 г. пресуши голяма част от обществената подкрепа за Картър: Каролин Кели, служителка, която е събирала средства за него, обвинява Картър, че я е „пребил жестоко“ в спор за неплатена сметка.
Инцидентът така и не стига до съд, но обвиненията карат много от поддръжниците на Картър да се замислят – очевидно включително и Боб Дилън, който не е пял песента си Hurricane на живо от 1976 г.
След освобождаването си от затвора през 1985 г. Картър се премества в Канада, става мотивационен говорител и в продължение на години е изпълнителен директор на организация за защита на несправедливо осъдените.
Картър, който почина от рак на простатата през 2014 г., живееше безупречно и има безспорни заслуги в борбата за по-справедлива съдебна система: малко преди смъртта си той успешно води кампания в защита на Дейвид Маккалъм, който е несправедливо осъден за убийство и излежава 29 години за убийство, което не е извършил.